автор: radi_radev19441944

(текст за песен)

Път необятен в нощта ме зове.
Тръгвам отново към себе си.
Имам посока с добри ветрове,
Нося камбана в сърцето си.

Тръгна ли, вече не се връщам никога.
Следвам пътеки случайни.
Щом си замина, това е завинаги;
аз разполагам с безкрайност.

Все тъй далеч към миража вървя.
Срещам незнайни оазиси.
Вятърът есенни сенки навя
от тишината на залеза.

Имам пристанища с много мълчания
и звездопади кънтящи.
Търся пътека към тебе отчаяно
и светлина за незрящи.

В сънища нежни измислям за теб
рой неугасващи празници.
Трупам пейзажи от звездно небе,
вдигам ти пясъчни замъци.

Все тъй ми свети зелено семафора.
В моя път няма прегради.
Аз притежавам душата на вятъра
и свободата да страдам.

Пътища стръмни аз дълго вървях.
Все тъй пътувам към себе си.
Нося товари от земния грях
и необятност в сърцето си.

Тръгвам си, тръгвам – навярно завинаги.
Следвам посоки случайни.
Щом си замина, не се връщам никога.
Аз разполагам с безкрайност.