автор: Albatros

... под дробната черта на моя ден
оставих рой несбъднати надежди,
че ще се будя сутрин – вдъхновен,
тъй както нявга в римите си нежни,
че своя път достойно съм вървял
след лястовичката си – все по теля,
и, че от пръст, вода – с две шепи кал
издигнах дом за светлата си челяд,
че кладенче за друмници дълбах
в преминати надире ми пустини,
че суета, печал – и шепа прах
съм трупал в мълчаливите си крини,
и – че загърбих с тежкия си гръб
злата и власт, безсмислени илюзии,
и – тъй далеч от общия калъп
животът мой – връвчица, се изхлузи,
един човечец, най-обикновен,
на стих събрал си думите сиротни.

Под дробната черта на моя ден
остана ми да туря своя подпис.

30 септемврий 2019 г.
гр. Варна, 22, 20 ч.