автор: Albatros

... ледена, сланата взе да пари, горският поток да рохоли,
гарван грачи в борови върхари, птиче пее в сънните ели,
суха сламка с шипката се драчи, къпинакът почна да кърви,
охлювчето тръгна по задачи в чорлави от вятъра треви,
и на зигзаг слънцето полази пламналия в блага охра рид,

а къртикът – бивш агент на ЩАЗИ, слезе под земята с мрачен вид,
и – като че ли съвсем излишен – късо изтопуркал таралеж,
аз седях на камъка – и дишах синеви и облаци в летеж,
свит в сетре от есенни парцали, сгуших се във топлата яка...
Вятърче на хълма ме погали и прощално махна ми с ръка.

29 септемврий 2017 г.
гр. Варна, 10, 00 ч.