автор: Shrike

Напъпили ухания по пръстите ми, шестооки, златоусти, в тъмно лилаво.
Пъплят по кръвоносните съдове, разпукват ме отвътре, разливат упойващи ручейно-сияйни изгреви, преливат лиманите от искане на отвъдното. Избухват слънцата ми, многомерна матрица на объркването. В окончанията ми пепел от рози, с вкус на магнолии. Метроном с нулева разточителна многословност, тиктакай дяволе! - докато първичното ехо заглуши и последния стон откъснало се страдание. Напъпили ухания по пръстите ми, мними полети в тъмното. Пролетта – недокосната, скроена набързо мимикрия. Потичат сладките сокове, ранено ликото сълзи до поискване, кехилбарени следи по устните. Обезчувствяване, сладостно вцепеняване. Настръхнали ухания по пръстите ми, иглолистни фрактали. Не ги познавам. Електрошоково накъсвам паметите си на отрязъци, безформени приливи на съзнание. Познавам сенките, захвърлени по дюните от мимолетни лунни затъмнения. Приливи. Приливи. Рисувах ги денем, по клавишите на разюздалото се време, и звездите капеха по страните, прогаряйки тайни пътеки. Напъпили ухания. В очакване да разцъфнат реалности.