сбъдваш ме в усмивката си
съмвам се повикан от очите
обичам и вятъра, който ме носи
косите му са бреговете на твоите
близвам небето и устрем ме правиш
завихрен, живота Ни пие през сламка
а Ние бездънни солта разсъбличаме
картини и кадри разтварящи рамки
в очите е тъмно, но не и в недрата им