автор: pc_indi

(Ре-анимационно)

Отвътре- цветя и рози,
в двора- къщичката на Вярата.
Каква болезнена проза-
да изрежеш до дъно Старото,
да изтръгнеш съвсем с корена
утробата на Обидата,
да ѝ простиш непресторено,
преди от теб да си иде.
А тази свита от ангели,
която в ръце те люлее,
ти пришива душата за тялото-
още малко да поживееш-
за нов живот те съвзема
(с тях и Бог шие тихо).
А додето ти ровят в корема,
ти рецитирш стихове.
Каква първобитна поезия-
от благодарност да онемееш;
с шепа супа да се поглезиш,
да пръднеш, да се засмееш...
На собствен ход да проходиш,
да си влезеш в къщата, в двора,
привечер да те поразходят
най- близките твои хора...
И смътно се сещаш, че има
още толкова важни неща...
Но те сякаш по- късно идват-
някъде след това... След това.

17.09. 19г.
1-ва АГ болница " Света София"