Между капките есенни в стих се промъква
плахо лято с патъци протрити
и от плещи смъдящи от болка то смъква
греховете на глътки изпити.
Мое циганско лято, на спомен богато,
грейна Слъчно през тих листопад.
Поседя, повъртя се и навлекло халата
отлетя като димен сигнал...