автор: LATINKA-ZLATNA

Латинкин мост между народите – Алманах на съвременна босненско-херцеговинска поезия, публикуван в България

В България е преведен на български език и е публикуван Алманах на съвременна босненско-херцеговинска поезия. Автор, редактор и преводач на български език на тази книга е Латинка-Златна (А. Сапунджиева) от град Ловеч, Република България.
Още отпреди с публикувани произведения и участие в множество културни събития Латинка-Златна многократно е доказала своите ангажименти към нашата страна, култура, литература, както и към хората.
По време на срещата ни през юни тази година, когато тя представи пред българската общественост в родния си град петезичната Антология на съвременна поезия „Гласове от Балканите” (в неин превод и съставителство на български език), състояща се от 46 автори от държавите Босна и Херцеговина, Македония, Сърбия и Хърватия (със стихотворения на авторите на майчиния им език в превод на български), в паметта ми останаха думите й: „Вярвам, че тази антология ще обединява и вдъхновява читателите за общи действия и мисли с тези народи и с народите от цял свят”.
Красив и запомнящ се спомен в присъстващите писатели от петте държави на региона остави известният академик Марин Кадиев, който с мечтателна и вдъхновяваща реч в края на премиерата говори за значимостта на културата, писаното слово необходимостта от съвместна работа за утвърждаване на човешките ценности на всички народи на Балканите.
На церемонията в заключителната си реч Латинка-Златна обяви, че ще направи до края на годината преводна книга – „Алманах на съвременна босненско-херцеговинска поезия”. Според обещанието на авторката алманахът тези дни излезе от печат в България.
В „Алманах на съвременна босненско-херцеговинска поезия” са включени деветнадесет босненски поети на майчиния им език (в превод на български език): Амир Сулич (6 стихотворения), Армин Болич(8), Вилдана Моралич (6), Гордана Радованович (8), Джабир Седич (6) Дияна Йованович (8), Един Кинкел (6), Желко Перович (8), Ибрахим Османбашич (8), Ибро Сухополяц (8), Индира Чандич (7), Лиляна Томлянич (8), Мерсида Османбашич (8), Миряна Томович (8), Мубера Исанович (8), Саня Радулович (8), Сафер Гърбич (8), Сенада Смаич (8) и Юсуф Джафич(6).
Има няколко причини, поради които този алманах заслужава вниманието на нашата общественост и благодарност към автора от всички прогресивни хора, както от нашата страна, така и от региона. Първо: „Алманах на съвременна босненско-херцеговинска поезия” е дело на българската поетеса, която го е реализирала по собствена воля и без никаква финансова и институционална подкрепа от Босна и Херцеговина. Второ: Значението на превода на произведенията на нашите автори на български език в културно отношение е безценен за обединяването на писателите и сближаването на съвременните литературни потоци между нашите две страни – както се вижда, алманахът е предоставен на обществеността в България.
В крайна сметка трябва да подчертаем, че това може да се нарече исторически успех на автора, и това е факт, защото в тази книга тя успя да ни събере на едно място, което нито политиците, нито писателите в страната ни, от началото на войната до момента, не успяват. Съставител е и на първата книга на съвременна босненско-херцеговинска поезия, в която са представени поети от всичките три страни – от двете части Босна и Херцеговина и Република Сръбска и от областта Бръчко, независимо дали те живеят в страната, или в чужбина.
В тези времена на политически вълнения и житейско напрежение малко хора на Балканите имат готовността и способността да се посветят и да работят за общото благо, а още по-малко са тези, които го правят по собствено желание и без никаква компенсация. Латинка-Златна е една от тях. Днес такива действия от социално значение, както и други събития, които заслужават да бъдат вписани в историята, не са предложени на вниманието на медиите, за да се произнесат по тях.
Национално и областно разделени, ние, творците от Босна и Херцеговина, създадохме бариери в културата. Това не е спряло и досега. Дори и в тези рамки се забелязват политическите предпочитания – състезават се партии и сдружения, и значително влияят на интересите в държавата.
Вниманието на медиите е насочено към издатели и художници, които следват тези тенденции, а големите личности остават в периферията на техните интереси, или са неизвестни на обществеността , както и други важни събития.
В ерата на световната глобализация културното сътрудничество между областите в страната ни, както и културното сътрудничество със страните от региона, сега се свежда до отделни случаи и принципни дипломатически позиции, често без реализация. По такъв начин културата в страната ни се смалява до така наречената маргинализация. Затова Латинка-Златна, както по отношение на упоритата ѝ работа и отдадеността ѝ на идеята за обединяване на народите и културите на Балканите и по света, така и от гледна точка на съдържанието на нейния труд, трябва да бъде пример за литературните, културните и другите области на живот в Босна и Херцеговина.


Б.а. Материалът е поместен на 27.11.2016 г. в Списание „Ново време”, Босна и Херцеговина в Електронен вестник „Ново сияние”, бр. 193, 2017, България, и в книгата ми „Палитра от бои”, излязла от печат през месец септември 2019 г.


Latinkin most među narodima: Almanah savremene bosanskohercegovačke poezije objavljen u Bugarskoj

Аutor: Mirjana Tomović, B. i H.

U Bugarskoj je, sa prevodom na bugarski jezik, objavljen Almanah savremene bosanskohercegovačke poezije. Autor ove knjige, urednik i prevodilac na bugarski jezik je Latinka Zlatna (Altenka Sapundžijeva) iz bugarskog grada Loveč.
Prethodno objavljenim djelima i učešćem na mnogim kulturnim manifestacijama Latinka Zlatna je već više puta pokazala privrženost našoj zemlji, kulturi, književnosti i ljudima. Kada je na skupu u Loveču juna ove godine bugarskoj javnosti predstavljena njena petojezična Antologija savremene balkanske poezije “Balkanski glasovi“ koja sadrži radove 46 autora savremene poezije zemalja regiona : Bosne i Hercegovine, Makedonije, Srbije i Hrvatske u kojoj su svi autori predstavljeni na maternjem jeziku sa prevodom na Bugarski, ostale su u sjećanju njene riječi: „Vjerujem da će ova antologija ujedinjavati i inspirisati čitaoce i potaknuti zajedničke akcije i misli ovih naroda i naroda cijelog svijeta…“
U lijepom sjećanju prisutnih književnika iz pet zemalja regiona ostao je i poznati bugarski Akademik Gosp. Marin Kadiev, sa vizionarskim i nadahnutim završnim govorom na skupu vezanom za značaj kulture, pisane riječi i potrebe zajedničkog rada na afirmaciji ljudskih vrijednosti svih naroda Balkana. Latinka Zlatna je na završnoj svečanosti najavila prevod i izdavanje Almanaha savremene bosanskohercegovačke poezije do kraja godine. Prema obećanju autorke, Almanah je ovih dana izašao iz štampe u Bugarskoj.
U Almanahu savremene bosanskohercegovačke poezije predstavljeno je devetnaest bosanskohercegovačkih pjesnika na maternjem jeziku, sa prevodom na Bugarski: Amir Šulić ( 6 pjesama ), Armin Bolić ( 8 ), Vildana Moralič (6 ), Gordana Radovanović ( 7 ), Džabir Sedić ( 6 ), Dijana Jovanović ( 5 ), Edin Kinkel ( 6 ), Željko Perović ( 8 ), Ibrahim Osmanbašić ( 8 ), Ibro Suhopoljac ( 8 ), Indira Čandić ( 7 ), Ljiljana Tomljenović ( 8 ), Mersida Osmanbašić ( 8 ), Mirjana Tomović ( 8 ), Mubera Isanović ( 6 ), Sanja Radulović ( 8 ), Safer Grrbić ( 8 ), Senada Smajić ( 8 ) i Jusuf Džafić ( 6 ).
Više je razloga zbog kojih ovaj Almanah zaslužuje pažnju naše javnosti i zahvalnost autoru od svih progresivnih ljudi, kako u našoj zemlji, tako i na ovim prostorima. Prvo: Almanah savremene bosanskohercegovačke poezije je autorsko djelo bugarske književnice realizovano po sopstvenoj želji i bez ikakve finansijske i institucionalne podrške Bosne i Hercegovine. Drugo: Značaj prijevoda djela naših autora na bugarski jezik je u kulturološkom smislu nemjerljiv za zbližavanje književnika i približiavanje savremenih književnih tokova naše dvije zemlje, što dokazuje publicitet koji je Almanahu dat u Bugarskoj javnosti.
Na kraju treba podvući ono što se može nazvati autorkinim historijskim uspjehom, a to je činjenica da je ovom knjigom uspjela da objedini ono što ni političari ni književnici u našoj zemlji od rata do danas ne uspjevaju. Sačinila je prvu knjigu savremene bosanskohercegovačke poezije u kojoj su zastupljeni pjesnici sva tri naroda iz oba naša entiteta i Disrtikta Brčko, bilo da žive u zemlji ili inostranstvu.
U današnjem vremenu političkih previranja i životnih tenzija malo je ljudi na balkanskim prostorima spremno i sposobno da se posveti radu za opšte dobro, a još manje je onih koji to rade iz sopstvene potrebe i bez ikakve nadoknade. Latinka je jedna od njih. Danas se takvim djelima ne pridaje medijska pažnja i društveni značaj koji zaslužuju, a historija će u budućnosti, kao i o ostalim događanjima, o tome dati svoj sud.
Nacionalno i entitetski podjeljeni, mi smo u BIH stvorili kulturološke i životne barijere. Tu se nismo zaustavili. Čak se i u tim okvirima djelimo po političkim naklonostima, strankama i udruženjima, nadmećemo značajem, uticajima i interesima… Medijska pažnja se u tim uslovima naglašeno posvećuje izdavačima i umjetnicima koji slijede ove tokove, a ostali važni događaji i ličnosti ostaju na periferiji interesovanja ili nepoznati javnosti.
U vremenu globalizacije u svijetu, kulturna saradnja između entiteta unutar naše zemlje, kao i saradnja u oblasti kulture sa zemaljama regiona je danas svedena na pojedinačne slučajeve i načelne diplomatske stavove, često bez realizacije. Kultura je na taj način unutar naše države svedena na formu i marginalizovana, Zbog toga Latinka Zlatna, kako po trudu i zalaganju za ideje zbližavanja naroda i kultura Balkana i sveta, tako i po sadržaju svog djela, koje poezijom stvara nevidljivi most među narodima, treba da bude uzor književnim, kulturnim ali i ostalim životnim tokovima u Bosni i Hercegovini.