автор: Albatros

След тъпите автомобилни тапи
най-сетне булевардът се стиши,
облиза котаракът топли лапи –
помилва с тях и двете си уши,
засвири ми приспивни сонатини
мелтемът откъм есенния плаж –
и в дворчето с обраните смокини
като че ли нахълта за тараш,
и вълноломът крив гръбнак изпука –
приготви се за дълъг зимен сън,
ръждясала като рибарска кука,
луната висна – в небесата вдън,
и лятото несетно се спомина,
прелях му със шише менте мавруд,
и гларусът задряма край комина –
ни ял, ни помирисал паламуд,
и – леко трезвен, сам и безадресен,
завих се със парцалите от мрак.
Бе просто ден от варненската есен,
в която милнах своя котарак.

17 септемврий 2019 г.
гр. Варна, 21, 25 ч.