автор: Albatros

... когато пали залезът кладни,
и вечерите падат – тъмносини,
във крайчеца на мъжките ми дни
край мен вървят Жени като Богини,

тъй хубави, тъй тихи, тъй добри,
като че ли от приказките слезли! –
и аз – светулка! – крея вдън гори
над светлите им хълмове и бездни,

нехаят те, че някакъв старик
от пейчицата своя ги заглежда,
сега е техен прелестният миг! –
да бъдат ласка, обич и надежда,

да вейне вятър техните поли –
за радост на мъжете през площада,
а аз да слушам как си рохоли
из техните косици листопадът,

във крайчеца на мъжките ми дни,
със роклици от есенни коприни,
през моя стих и сън вървят Жени! –
и аз сънувам цял живот Богини.

15 септемврий 2019 г.
гр. Варна, 14, 00 ч.