автор: Azer

Много съм глупава на моменти,
но ти пак ме обичай.
Както котката, която не знае
алгебра и философия.
И Ницше не е чела,
но казваш, че е твоя и я харесваш,
без да трябва да ходи на маникюр
или да купува нова рокля.
Дори не се фризира, обезкосмява
или парфюмира.
И да не хване даже мишка,
казваш пак – хубава е, моя е.
И ти се радва всеки път
дори и нищо да не носиш.
А ти й казваш нежни думи
и от очите ти тече любов,
така гореща, че ще разтопи асфалта.
Затова не се учудвай, че в скута ти
ще легна по котешки да мъркам.
И искам да съм котката ти.
Поне за малко...
Това за цял живот ми стига.