Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Bayraktarski
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14189

Онлайн са:
Анонимни: 393
ХуЛитери: 4
Всичко: 397

Онлайн сега:
:: Mitko19
:: Icy
:: Oldman
:: yglen

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2025 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаГръцка кръчма
раздел: Избрано проза
автор: ElenaZelena

Седя в стара гръцка кръчма. Уморени, дрезгави морски вълци са намирали пристан тук след бурни срещи със стихиите, сластни проститутки са облягали изрусени коси на раменете им, пили са ром от чашите им, притискали са солени целувки към брадясалите им, миришещи на риба и алкохол усти.
Старият дървен стол, боядисан в зелено, проскърцва, морето се разлива пред мен спокойно като лятно небе с леки облаци и пожълтялата трева издиша в летен тремор, успокоена от идването на хладината. Никой не иска нищо от мен. Аз не искам нищо от другите. Искам просто да остана тук, на тази дървена маса, заобиколена от чужди спомени, които да присядат до мен и да ми разказват живота си. Няма да се уморя да слушам историите им. Ще ги запечатвам в паметта си с пробити рапани и ще пия tsípouro chorís, докато разплитам смисъла на живота, който не съществува и заплитам загадките на миналото, което си отива. На съседната маса ще седне мъж на 60 с посивяла брада, избеляла, разгърдена, бледорозова риза, непокорен, леко присвит поглед и мек, дълбок глас, глас, който ще изпълзи и ще се настани в корема ми, за да разбърка червата ми и да ми напомни за всичките години, през които съм го чакала, ще поръча узо на жената зад бара, а тя ще пристъпи с омекнали колене към него, ще му остави бутилката и ще забрави за остатъка от деня. В небето над нас ще прелети чайка, ще опише самотен кръг в изтръпналото небе, той ще ме погледне и аз ще знам, че е там заради мен. И това ще бъде нашата кръчма. Но нищо от това няма да се случи, разбира се. Не и преди да стана на 59.


Публикувано от Administrator на 15.09.2019 @ 16:12:46 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано проза

» Материали от
   ElenaZelena

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

При Св. Валентин
автор: LeoBedrosian
134 четения | оценка 5

показвания 29983
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Гръцка кръчма" | Вход | 4 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Гръцка кръчма
от doktora на 17.09.2019 @ 11:21:46
(Профил | Изпрати бележка)
Явно, "критическата" започва след 59...Браво!
Док "-)


Re: Гръцка кръчма
от malovo3 на 16.09.2019 @ 00:41:13
(Профил | Изпрати бележка)
Нарисувана картина! Поздрави!


Re: Гръцка кръчма
от zebaitel на 15.09.2019 @ 18:02:06
(Профил | Изпрати бележка)
Чудесна, цветна импресия!


RE: Гръцка кръчма
от Irina_kis на 15.09.2019 @ 16:26:40
(Профил | Изпрати бележка)
Да. Не и преди това.
Но пък....преживянато до тук, на тези разклатени плетени столове, боядисани в зелено, не е малко.