автор: Shrike

На ръба.
Топлинатата сбирана в междувъзлията на северния кристал разкъсва сухожилията на материка. Насочва ужасяващата си енергия към повърхността, врязва се в кожата на крехкото флуидно СЕГА. Блести. Белегът прорязва океана от север на юг. Прави стъпките неравни, недифинируеми.

Разголена, лявата половина се ширва - безбрежна пустиня с изгарящи пясъци, вълни от златисти миражи, огнен прах в хаотичен танц, стопилка от нагнетен въздух. Микроскопични песъчинки се впиват във вдлъбнатинките на петите за вечност, прогарят кожата, проникват през капилярите, взривяват червените кръвни телца, сливат се с ДНК-ато. Вливат в сърцето парещата си мутация, разпукват същността, побеляло желязо, втечнено от намигването на времето.

Дясното зелено е пропито с дъждовни спомени. Спуска ръце-лиани по сколоновете, гъмжи от живот, диша учестено, вибрира с вятъра, приласкава облачните бури, протяга небесна шия към слънце, луна и звезди. Допирът му е хладен, прави косите меки, движенията плавни и очите искрящи. Делфини подскачат като слънчеви зайчета, играят си с пръските, ултразвуковите им песни събуждат чувства и осезания, отварят портала към съкровеното.

По ръба. С опипване на настоящето, стремглаво подхлъзване към дълбините. Там, където спи морският дракон. Там, където сънищата са опалови светкавици, пробляскващи сребърни макове, въздишки във водовъртежа от притегления. Мракът на нощния влак. Мъждукащи светлинки на пресекулки. В спорадичната тишина. В отрязъците бълнуване.

На ръба. Вълните повличат заоблената същност по океанското дъно. Към пустинята, привлечено от гравитацията на слънцето, камъчето чертае най-късата дистанция до сухотата на напуканите устни. Жадни за сатенените милувки на бриза. На брега се разпуква в опалово езеро любов. За потъване.