автор: Heel

Никола седеше в ъгъла на стаичка с бели стени и попипваше челото си, което преди минути се бе сдобило с няколко шева. Главата го болеше ужасно. Отпусна се в стола и притвори очи. Бяха му казали да поседи, защото имал леко мозъчно сътресение. Сега бе сам и мислеше за жена си. Тревогата му бързо се засилваше.
По едно време забеляза, че отляво има стъкло, през което се вижда съседното помещение. Жена му Нина лежеше на масата за прегледи, вперила невиждащ поглед в тавана. По бузите й личаха следи от сълзи. Никола никога не бе виждал жена си да плаче. Гледката го порази. Стана, отиде залитайки до стъклото и помаха с ръка, но жена му не реагира, изглежда стъклото бе едностранно.
Минута по късно се появи млад лекар. Той провери нещо на компютъра си и заговори на Нина. Никола долавяше само откъслечни думи, другото бе просто шум. Щеше му се да отиде при жена си и да я успокои.
Лекарят опипа внимателно левия прасец на Нина, като че ли проверяваше нещо. Младата жена веднага сбърчи чело и се надигна на лакти. Брадичката й потреперваше. След като събу елегантната й обувка с нисък ток, лекарят запретна полата й нагоре, после се зае да разреже чорапогащника високо над коляното. Действията му бяха решителни, но същевременно предпазливи. В изхлузването на отрязания крачол на чорапогащника надолу имаше нещо еротично и Никола изпита неприятно чувство. Глупаво бе да ревнува, човекът просто си вършеше работата. Но въпреки това...
Никола се молеше жена му да няма сериозно нараняване. Мисълта, че тя вероятно страда, не му даваше покой. Като гледаше изпружения й, оголен до слабините крак, сърцето му се свиваше. Тогава в главата му изникнаха спомени за инцидента… Камионът отпред пука задна гума и набива рязко спирачки. Никола се опитва да избегне удара, но не успява. Страхотен трясък, после водопад от стъкълца. Колата спря сякаш след цяла вечност. Предницата й бе смачкана, арматурното табло – разбито, воланът се бе извил на една страна. Първите думи на Нина бяха: „Ники, добре ли си?“. Тя се бе обезпокоила за него, въпреки че вероятно бе изпитвала силни болки. Той никога нямаше да забрави тревожния й поглед. Така гледа човек, който се страхува да не загуби най-скъпото си. Нормално, та нали бяха заедно вече десет години, не че всичко в брака им бе наред.
Двамата се скъсваха от бачкане. Имаха да изплащат ипотека и вноски за колата, която всъщност вече бе купчина ламарина. Вечер бяха толкова изморени, че дори не им се приказваше. В леглото все по-рядко и по-рядко се отдаваха на ласки. Казваха си, че трябва да поработят за бебе, защото Нина вече бе на трийсет и две, но все отлагаха. Бяха поставили на първо място кариерите си. Животът ги притискаше, а те трудно намираха начини да се съпротивляват. Дори когато бяха на почивка, мислеха за работа. А на всичкото отгоре катастрофа. Едва не бяха загубили живота си.
Лекарят подхвана крака на Нина под петата и под коляното и го повдигна, после подпря стъпалото на гърдите си. Това действие се стори странно на Никола. Жена му, опряла вдигнатия си крак на гърдите на чужд човек. Гледката излъчваше интимност, което естествено не му се хареса. Нина също изглеждаше смутена, сякаш не знаеше на кой свят се намира.
Каза си, че е глупаво да се дразни. Човекът просто щеше да постави счупения крак на жена му в гипс – легенът с вода и ролките с превързочен материал бяха сложени на масата. И наистина лекарят се зае да „опакова“, първо с памучен плат и вата, после с гипсов бинт. От време на време отделяше стъпалото на Нина от гърдите си, за да може да го превърже и него. Работеше съсредоточено, чевръсто, все едно цял живот само това е правил. Докосванията му не бяха неприлични, но Никола гледаше с неодобрение на тях. Този чужд човек полагаше грижи за жената, за която Никола се бе заклел да се грижи. Получаваше се нещо като изземване на функции. И чувството бе неприятно, много неприятно.
Тогава Никола се замисли дали е добър съпруг. Много неща в брака им не бяха наред, но предимно заради купищата професионални ангажименти. Дали някога щяха да се оправят?
Лекарят започна да заглажда превръзката с длани. Галеше свода на стъпалото, петата, глезена, прасеца, коляното, бедрото. Дали той не изпитваше някакво извратено удоволствие от това? А Нина бе притворила очи. Може би й бе приятно? Накрая онзи даже са направи труда да почисти с влажен парцал стърчащите навън пръсти. В това нямаше нищо нередно, но ревността на Никола се разгоря – макар че той не смяташе себе си за ревнивец, а и Нина никога не му бе давала основания да ревнува. Тя бе много свястно, работливо момиче с добро сърце и… хубави крака, единият от които в момента бе в ръцете на чужд мъж.
„Май заради удара в главата си мисля само тъпотии“ – каза си Никола и се извърна настрани.
Процедурата бе приключила. Лекарят си бе отишъл, оставяйки Нина да съхне на масата. Никола продължаваше да се терзае, макар да не му бе съвсем ясно от какво. Същевременно бе щастлив, че са оцелели. При мисълта, че е можел да загуби Нина, му призляваше. Да, вече всичко бе наред.
Нина не се справяше добре с патериците. Подскоците й бяха несръчни, вдървени. Гледката бе тъжна и плашеща. Млада, красива жена, която вече едва крета. Никола й предложи да я занесе на ръце до стоянката на такситата, но тя отказа. Лицето й бе мрачно, както никога преди.
Излязоха отвън. Нина изохкваше при почти всяка крачка. Гипсираният й крак се люшкаше неритмично, сякаш бе част от разрушена статуя, не от жив човек.
Старанието му да я намести удобно на задната седалка бе посрещнато с небрежно кимване. При всяко друсване по пътя отзад се чуваше стон. Никола се намръщи. Скапаният им бездруго живот, се бе скапал още повече. Нина нямаше да може да работи дълго време. Как щяха да си плащат сметките? Може би тя в момента мислеше за финансите, а не за болката и за това, че има огромни затруднения с придвижването.
Вечерта той приготви бъркани яйца. Хапнаха и си легнаха.
Дълго лежаха, без да си проговорят и да се погледнат. Не можеха да заспят.
Към полунощ Никола прошепна:
– Нина, спиш ли?
– Не.
– Боли ли те?
– Малко.
– Може би не ти се разговаря, но аз…
– Какво?
– Когато стана катастрофата… страх ме беше да не те загубя. Без теб… аз съм нищо.
– Много си мил. И ти ми изкара акълите. За секунди беше забелил очи.
– Обичам те.
– И аз те обичам, Ники – Тя се пресегна и стисна ръката му.
– Обаче животът ни не е особено добър.
– В смисъл?
– Ами знаеш… бачкане, стрес. Не остава време за нищо друго.
– Да, прав си. Но много семейства са така. Не сме изключение.
– Знаеш ли… аз гледах през стъклото, докато онзи лекар обездвижваше крака ти.
– Бил си в съседната стаичка?
– Да. Казаха ми да седя там и да си почивам.
– Е и?
– Честно казано ревнувах. Човекът бе толкова внимателен към теб. Всяко негово движение излъчваше … особена нежност.
– Ужасен си!
– Не, не, не ме разбра правилно. Той се грижеше за теб така, както аз никога не съм се грижил. До известна степен му завидях. И се почувствах виновен. Предполагам не съм добър съпруг. Не ти обръщам достатъчно внимание, а ти си най-ценното за мен, наистина.
– Хей, какво ти става, да не е от удара в главата? – подсмихна се Нина.
– Нина, стресът разяжда брака ни. След работа дори нямаме желание да се прегърнем.
– Ами прегърни ме сега – рече спокойно тя.
Той я прегъна и прокара длан по бузата й.
– Трябва да променим нещо, мила. Вече съм твърдо убеден в това.
– Е, аз ща не ща ще променя. Дълго ще съм в болнични.
– Ще си взема отпуск, за да се грижа за теб и за да… общуваме повече.
– Трогната съм. А сметките кой ще плаща?
– Ще издържим някак си един месец. Предлагам да намалим темпото. Ти би могла да си намериш по-спокойна работа.
– Ще помисля.
Той плъзна пръсти към слабините й и напипа там влага. Нина изпъшка. Галиха се известно време, после Никола вдигна гипсирания й крак и го подпря на гърдите си. Надничащите от превръзката нервни и измъчени пръсти се отъркаха в брадичката му. Минута по-късно двамата инстинктивно намериха най-подходящата поза.
През нощта няколко пъти работиха за бебе. А на сутринта бяха убедени, че бракът им е тръгнал в по-добра посока.