автор: Albatros

Щом вечерта чембера си размята
и моят ден си тръгне да върви,
ще ида – да послушам тишината,
на хълма с подивелите треви,
щурчетата с нестройна a capella
да ми припомнят, че съм още жив,

и есента с дрипясала фланела
да нарисувам в стихче с чер молив,
да се стиши край мене суховеят,
и аз – залутан в Нищото старик,
да дишам, да се радвам, че живея
в, благословен за тиха обич, миг.

12 септемврий 2019 г.
гр. Варна, 19, 00 ч.