отивам си, не ме търси ти вече
в разлистената нощна синева
в смокинята, която денем плаче
а нощем си играе със дъжда
не ме търси!
За теб съм вече никой
по-нисък от вековните треви, в които
спи паунът-скитник, а бухалът-магьосник
нежно бди!
А бях човек способен да те има
теб нежна моя рима....
обръщам се назад
там въглен дебне, а дъжда е само сричка сива.