Хиляда километра ни делят сега.
И по-далече съм била.
За мене сама да поема на път
е бягството от всяка самота.
Но днес си обещавам да се върна
и да започна с нежни пръсти да разплитам
изгарящата риза от коприва,
която във душата ти се впива.
За да не се опитвам пак да бягам,
ти изплети въжета здрави за шибари
от жилавите стръкове копривени
и с тях ме завържи завинаги.
Глава склони на моите гърди
и започни със устни топли
по кожата ми да рисуваш път
към извора на вечно удоволствие.
На глътки бавни аз ще те отпивам,
докато чувстваш как дъхът ти спира.
В мига, във който влееш се във мен,
сърцето ми ще експлодира.