автор: osi4kata

Змията от Рая навярно е дявол,
вселил се в ластар от лиана
и себе си част от пейзажа направил
за седмица може би само,
през първите дни наблюдавал Адама -
как дъвче безстрастно храната
(смокини и гъбки от Ева събрани),
полегнал дюмбелски в тревата,
а Ева, същинска двунога кошута,
подприпква, покорно сервира,
наместо с два-три приятелски шута
да го запрати в чемшира.
Висял си на припек старият дявол,
наум калкулирал проценти,
които от тази неволна неправда
да грабне като дивиденти.
На третата вечер се шмугнал лъстиво
на Ева в разкошните къдри,
заглаждал ги нежно, дорде тя заспива
и шепнел в ушето ѝ мъдро:
"Прекрасна богиня, а нищо не знаеш,
не виждаш от нос по-далече,
Бог крие от двама ви своите тайни,
невежи и голи човеци.
Разбира се, това е съвсем поправимо,
аз зная най-лесния начин,
хапни забранения плод, в него има
за вашата глупост илачи!"
На другата сутрин се пръкнала Ева,
прекрасна и гол-голеничка,
забъркала щир в най-голямата делва
и до Адам коленичила:
"Адаме, Адаме... Приготвих закуска,
хапни, подкрепи се с киноа,
а аз ще изприпкам до онзи клон спуснат
от плодно дръвче. Зад завоя.
Адам се назобал със щирово семе,
оригнал се с кеф и задрямал
и щом се събудил по някое време,
усетил че Ева я няма.
Изправил се, вдигнал ръка над очите
и райското кътче огледал.
Наоколо кротко пасял си добитък
и агънца млади изблейвали.
Накрая я зърнал, другарката своя,
или за по-точно - слугиня,
стои вкаменена там на завоя,
в ръцете ѝ плод ( не смокиня).
"Какво си направила, моя другарке?!–
провикнал се той ужасено -
Нима не си спомняш, че Господ ни каза,
че има сто "Е"-та в червеното
на този, изглеждащ съвсем безобиден
и даже прекрасен израстък,
закръглен на плод. Пусни го! Пусни го!
Това е огромна опасност!"
Но Ева не слушала, гледала странно
и някак инатесто даже,
а после отхапала първия залък
и викнала - "Ти ще ми кажеш..."..

Със сигурност всички са чули нататък
какво точно с Рая се случи,
невинна обира пешкира змията,
а ние все още се учим...