автор: mariq-desislava

Тя идва като зверче,
трептящо от нетърпение,
намята поляните с косите си златни,
постила небето с птичи длани
и с безбройни закани
рукват листата,
капнали да я чакат.

Очите ѝ са дъждонравни,
щом ги видят тревите излизат
веднага в полюшващ отпуск,
а пчелите си броят гребените -
да убият дългото бездействие.

Есента е разхайтена, пъстра измама -
не стъпва по земята,
а кръжи навсякъде като предчувствие.
Ако оцелееш в капещите ѝ прегръдки
си е цяла благословия.