автор: iony_ada

I
Като стоманен обръч, нажежен до бяло,
това "обичам те", което не изричах,
около шията ми се затяга.
Изгубва се гласът ми с всеки ден,
във който тези думи премълчавам
и сякаш безвъзвратно онемявам.

Преди да се превърна в морска пяна,
когато слънцето, родено от вълните,
на хоризонта се покаже,
аз в стихове ще ти разкажа
историята на моето обичане,
завършила преди да бъде изживяна.

II
За мен домът е там, където
без свян събличаш всички дрехи
и свойте маски сваляш смело.
Русалките не носят рокли и нямат маски, нито брони.
Тъй лесно е да умъртвиш сърцето,
което бие във гърдите голи.

За миг приех те в своето и знам,
че беше то за тебе храм.
Видях те истински, невинен и раним
и твоят образ тъй прекрасен,
изпълнен със копнежи и мечти,
превърна се за мен в любим.

III
Повярвах със наивност на дете,
че този миг ще продължи завинаги.
За мен сърцето си заключи ти.
Домът ми са дълбоките води -
най-тихите, най-ледените, най-опасните.
В тях вечна тъмнина цари.

Ти си отиде.
Повече не те видях.
Слънца, луни и сезони броях.
Неспирно, неуморно плувах
с делфините към твоя бряг,
но да приближа до него не посмях.

IV
Легенди се носят във морския свят
за жестокостта на човеците.
Те идвали, мятали своите мрежи,
опитвайки се в тях да уловят
на Посейдон дъщерите -
на дълбините тюркоазени богините.

От корабите ваши сестрите ми се пазят,
но аз ще те очаквам във залива по залез.
Ще ме откриеш лесно по кървавата диря,
в червен атлаз вълни след мене се разбиват
във острите скали крайбрежни.
Побързай, за да можеш да стигнеш преди изгрев!

V
Във случай, че не тръгнеш,
без глас ти казвам "сбогом".
Изпращам ти целувки, солени като пяната,
в която бавно вече се превръщам.
Прости и не тъгувай!
Ще ме забравиш скоро.