автор: osi4kata

Като котешки нокът е остра луната
тази вечер и толкова тънка,
по хлапашки подсвирква пролетен вятър
и играе на жмичка из тъмното.
Захладнява, но леко. Няма помен от зима,
сякаш никога тук не е била,
а сред двора на църквата, също Божия рима,
срещу нас е разцъфнала слива
и светлее в тъмницата като осмото чудо,
като седмия знак или шестото чувство,
сякаш свято родена възторжена лудост,
сякаш бяла усмивка по зелените устни
на пейзажа, загърнат в тъмносинята роба
на нощта, а във нея се впила луната -
млада, тънка и бледа, без помен от злоба.
И подсвирква невинно хлапашкият вятър.