автор: Albatros

Живот покрай морето си живея! – реша ли, че ми писне от града,
и – леко трезвен, смъквам се на кея – да си развея бялата брада,
понякога посрещам сутрин бриза, изпращам вечер късния мелтем,
и под слънцата вехтата ми риза се сбръчка, сви се, прежълтя съвсем,
взех да се радвам с чайките, поели в ачика – развъртели луд джурум,
и си вървя по пясъците бели – пустинник в Гоби, Тар и Къзълкум,

и за сафрид тропосвам вълнолома – и цял ден тегля празно чепаре,
денят до мен пътика, все по-тромав – пингвин, надянал моето сетре,
броим вълните с псето – помиярче, което за другарче, май, ме взе? –
как се наливаш с тази бира, старче? – като че ли ме пита, – без мезе,
и, делнали си две менте консерви, да се прекръстя трижди с "Отче наш!",
и да изчезна в своя тих септемврий след чайките над варненския плаж.

31 август 2019 г.
гр. Варна, 6, 30 ч.