Глъхнещото ехо на щурците
унася ме, оставам мълчалив,
оживяват в тишина мечтите,
пренареждат ми живота сив.
И тръгвам по спирала трудна,
завърта ме миражен лифт,
в тръпка от илюзията чудна
усещам се за миг щастлив.
И в августовски ритъм
топъл, на щуреца с песента,
ефирен чувствам как политам
да търся нея - любовта.