автор: Albatros

... живея в бяло облаче, което по цял ден обикаля над света,
понякога се спира над морето или хвърчи над летните жита,
на неговото светло ръбче сядам и гледам отминаващия свят,
туй облаче с душица белобрада на мене ми е повече от брат,
в бездънните небесни безпредели сме 2 в 1 – материя и дух,

то ми постила меките постели и пълни ми възглавето със пух,
аз му разказвам сънища във рими, защото то поеми не чете,
защо са ми Вълшебните килими, с туй облаче си доживях стоте,
щом бездната ми зейне – ненаситна, молитвата си аз ще прочета,
и някой ден завинаги ще литна след облачето бяло над света.

29 август 2019 г.
гр. Варна, 8, 45 ч.