автор: rajsun

(с Вяра и Надежда)

За тия думи няма гърло.
Очи за тия сълзи – няма.
За участта, да бъда дълго,
утехата е, че сме двама.

От зейналите небеса
сам Бог съчувствено ми кима.
Обичам го.
Защото знам,
че се измисляме взаимно.

Той мисли хиляди неща –
аз им измислям имена.
Той мисли страшната игра –
аз си измислям правила.

Измислих си благовестта,
че някога ще се повторя.
Пак ще почукам на света
и вятърът ще ми отвори.