автор: iony_ada

(продължение на „Златни мостове")

Сред тучните поля копнял ли си
във августовски нощи жарки,
когато от небесните простори
се сипят Персеиди ярки?

Не знам дали прошепвал си без глас
желанията свои в тишината,
докато стихнала след порива на страст
в сърцето твое аз рисувам Нас.

И всяка падаща безименна звезда,
угасваща самотна във безкрая,
нарекох с твойто име, моя тайна мечта.

Прости, ако съм твърде дръзка,
че ти признавам в стихове това -
да те обичам е съдбата ми, моя любима сродна душа.