автор: rajsun

В мелодия от сън и мрак,
повита в кукувича прежда,
във най-дълбоката гора
живее моята Надежда.

В един далечен океан,
в най-непрогледната му бездна,
не помня вече откога,
живее моята Надежда.

И от високото небе
една звездица ме поглежда –
като изпъдено дете! –
и там е моята Надежда.

Протягам двете си ръце,
в сърцето готвя ѝ постеля.
Дано пък някой ден рече,
за малко там да се пресели.