автор: iony_ada

Сред алени от макове поля
завинаги да се изгубя искам,
да срещна залеза сама,
заслушана във мислите си скрити.

Във златните води на любовта си
аз всяка нощ потапям те насън
и целия разтапям те с дъха си,
докато бавно се разсъмва вън.

Пленени в омагьосана гора
с теб лутаме се в търсене на брод
между далечните си светове.

Каменни реки текат помежду ни,
не нека над тях да протегнем души
и да ги слеем във златни мостове.