Какво ми казва чайката, която в бюрека ми е вперила очи? –
че вече свършва късото ми лято, и есента на прага ми клечи,
че – бяла кучка, зимата ще вие – прокуденица в моя стих и сън,
и аз – един клошар на царски прием, ще овършея улиците с трън,
че светлите ми дни си отлетяха нанейде – подир птичите ята,
и че е време да подиря стряха, наместо дом от рими да плета,
че, както взех да съхна като чироз, ще вляза в новините още днес –
човек без печка, фризер, телевизор, изпял три песнички във фа диез,
и някой ден, един щастлив безделник, и може би във някой следващ век
с връхлитащите чайки ще си делнем пред фурната една тава бюрек.
22 август 2019 г.
гр. Варна, 20, 45 ч.