... на тръгване и Август ми помаха
от хълмите със шапката в ръка,
и аз – какво да сторя, сиромаха? –
стиших се в прежълтялата лъка,
натъпках си в луличката тютюнец,
проводих с поглед птиците на юг,
кюмбето лъснах, кривия му кюнец –
и си измъкнах зимния сюртук,
бездомна дрипла с дрянова тояга,
развихри есента кълбуци прах –
стовари сеновала си на прага –
и накъде отпраши? – не разбрах,
разчорлиха мъглите сиви гриви
в полето с непожънати нивя,
и татък – вдън стърнища пепеливи,
валма от тръни вятърът отвя,
и – друмниче без път и родна стряха,
за сбогом над смълчаната лъка
прощално Август кротко ми помаха
от хълмите със шапката в ръка.
27 август 2019 г.
гр. Варна, 12, 00 ч.