автор: apostola

Пълзи със нас животът по земята
на гръб с късмета крехък и съдба.
И всички дни ги времето премята
пред погледа на битова борба.

И падат от стената календари
след всяка новоминала луна.
И песни нови пеят коледари
за влюбена и божия жена.

И птиците в небето остаряват,
че стават тежки техните гнезда.
На хората косите побеляват
да търсят вечер своята звезда.

Но идва ден, когато всичко свършва:
нещата земни се превръщат в мрак.
Че всичко времето за миг прекършва-
тревясва безвъзвратно всеки праг...