автор: Azer

Там има нещо,
дето всъщност нищо не е.
Поглеждам вътре и очите ми -
река от странности, изтичат.
В дълбоките недра на глупави недоразумения,
при цветни кабели и жици с напрежение,
намотки електричество,
стаено от душите ни...
Едно такова ми е сутрин
като на блудница
с презрамките в зелено,
заради дърветата, които пускат клоните си
по косата ми, когато се протягат,
а теб препъват с корени…
И правят планове, кроят ги непрекъснато
как да ни сблъскат, да ни срещнат.
А ние, дори не сме родени още.