автор: rajsun

Всички пътища ме оставиха тук.
Всички посоки
без път.

Глас нямам. Тишината ми е гласът.

Нямам истина.
В свят – по-голям от очите ми,
с обич – от душата ми по-голяма.

Сам.
Като псе, изгубило дом и стопанин.

И Млечния път
като златен нашийник го нося