автор: Sport21

Теб те няма...
А червената рокля ме мами -
да усетя от огъня с дръзкия цвят.
Да разстеля телесното, женско послание -
от коприната фина в вечерния хлад.

И да хукна със Август - безумна и млада
по скандалния, градски, среднощен живот...
А от вятър, сърцето в гръдта ми да бяга -
ускорено във свой, безразсъден подскок.

Теб те няма...
Нахалната рокля безгрижно
се усмихва от скучния, тягостен скрин.
Арестувана здраво, скрино-зазидана -
сред резерва на спомени...
и нафталин.

Може би ще пропусна тъга за раздяла -
и от утре ще плача!
А сега ще крещя -
ще крещя със крещящият цвят до забрава.
Теб те няма...
И няма... да бъда сама...