От върха на тревите се рони роса
като радостен плач на момиче
и във всяка една сребриста сълза
свети нечие кратко "обичам те".
Пролетта се заселва, създава си дом
в тази бледозелена градина,
пребоядисва дръвчета, възвръща им спомени
от щастливите пролети минали,
три иглики се кипрят кокетно ей там
с цветовете на цяла вселена
и разкършват буквално без никакъв срам
пред ветреца снагите си младозелени,
а разкошни магнолии шушнат с листа
старовремски шансони, предричат
слънчев дом за градината и пролетта
тези вечно разцъфнали жрици.
По смокинови клонки - зелени зърна,
като пръстени със малахити,
по-нататък лимончето пери листа,
а сред тях шест лимончета скрити.
Пред верандата - старо и криво дърво
с керемидени кожа и листи,
разсъждава все още дали и защо
да умре или почне начисто.
Посред този пейзаж, тази хубост и шум,
сред проект за гнезда и строежи,
странни птици прелитат и крачат бездумно
млада двойка с дете - таралежи.