Нали до днес си падам малко пубер,
макар че вече хълтам в старостта,
момичето – в което бях се влюбил,
го срещнах днес след петдесет лета,
най-хубавата ми съученичка! –
от нашия прекрасен седми "Б",
с гласче на отлетяла пойна птичка
вдън девет – зад десетото небе,
с косици – ветролейна дива грива,
със седем фиби стегнати на кок,
все тъй добра, загадъчна, свенлива,
зареяла в мен поглед дълбоок,
тя тихо промълви: – Здравей, Валери! –
аз, май, преглътнах своето здравей,
и роклицата нейна потрепери
на спирката след късния тролей,
да се целунем – бяхме ли готови? –
да я забравя – аз не бях готов...
След всичките отминали любови
девойката от Първата Любов.
14 август 2019 г.
гр. Варна, 20, 50 ч.