Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 875
ХуЛитери: 3
Всичко: 878

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA
:: Lombardi
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРис(к)увам те, Живот
раздел: Поезия
автор: pc_indi

Ти започна пръв да ме рисуваш-
малко, криво, глупаво сърце,
задраскано с една зъбата линия...
Защото ти рисуваше като дете.
Боичките си после ми отстъпи,
да продължа картинката натам.
И аз невръстно с четката пристъпих...
Нали и сам, художникът е...сам.
Колко пъти в бялото нахлувах,
с някой тъмен, неизплакнат цвят,
а после бели облаци сънувах,
които го смаляват, но перат.
Додето бавно свикваше ръката
с извивките на всеки следващ ден
и съхнеше по пръстите боята,
когато нощем стихвах уморено.
Добре оплесках цялата картинка,
но нарисувах и добри неща-
най- хубавите на света човечета,
най- приказната къщичка с крилца...
Нарисувах те един такъв...чудак,
раздаващ цветни захарни петлета,
превълрнал рошавия си калпак
в гнездо за книжни самолети.
Любов ли? Тя остана без ръце...
Но воалът ѝ обгръща всичко!
Вгледай се - навсякъде е нейното лице
и всичко на лицето ѝ прилича.
Повече ми се получи самотата.
Онази, вътрешната- бистра и длбока,
в която скрит е извора на светлината,
а аз съм жаден пътник без посока.
Сега се уча да рисувам изгреви,
събудени под чучулигово крилце.
Рисувай с мен... Зора ми нарисувай!
И онези недовършени ръце...


Публикувано от anonimapokrifoff на 18.08.2019 @ 10:45:07 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   pc_indi

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 13:30:28 часа

добави твой текст
"Рис(к)увам те, Живот" | Вход | 2 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Рис(к)увам те, Живот
от doktora на 23.08.2019 @ 02:25:23
(Профил | Изпрати бележка)
Венера Милоска, без ръце, но символ на красота и любов, а ти рисуваш ли рисуваш и довършваш ръцете... Здравей, Стеф! Да Балуваме!! ()


RE: Рис(к)увам те, Живот
от mariq-desislava на 18.08.2019 @ 16:58:38
(Профил | Изпрати бележка)
Тогава вместо с думи, с парченце утро ще се нарисуваш - от началото до края.{}