автор: mariq-desislava

Няма свършване този свят, няма.
Раздадох си скверната риза околовръст,
но никой не посмя да погали раните ми.
Човъркаха вътре задъхано
и точеха слово лъстиво.

Мария понечи да скочи след мен
в бездната Галилейска,
но защо ли, защо ли,
след като нищо не струвам?

Дори Юда си изгуби сребърниците отдавна -
дал ги за първи ред на Голгота
в огнена колесница.

Не биваше да го уча да ходи по вода,
а да го оставя с престъпните фалоси
да пирува,
обаче как да устоя на тленността
с нетленната си природа?

И как да повярват хората в мен,
щом нямат никаква нужда от това –
хленчът ми потъващ негодува.
Отредено ми е свише да съм никой,
без да позная земното обичане.

Да се свършва този свят.
На три пъти.
Поне.