автор: Azer

Боли ме тихо, кротко, като дъжд,
като безмълвие, като пустиня…
Сънувах призрачните градове
в очите ти веднъж и после
не можа да ми премине.
Поникна тъничка надежда,
поляна се оформи с цвете,
а аз поисках да извикам –
подай ръка и ме задръж,
но капките се свличаха със теб
надолу и далече…