На живота ми земен бремето сричам,
поетична е кожата ми одрана,
словата мои недодялани в ритъм
отзвук са неин – най-фина мембрана.
На блюдолизци в гърлото им присядам,
неудобен понявга съм и за ада,
пред олтар на лъжата крив, безподобен,
човекът грешен съвестта изповяда.
Във русло греховно светът се търкаля,
пенлива река е отдавна непрана,
водите и́ кални са даже към рая,
поетът е сензор за мръсната пяна.