автор: Sport21

Протягам ръчички към твойто лице,
компасът показва - на изток!
В мен будя навярно заспало дете
и събирам букет от лъчите ти.
Таланта на мим ме намери така -
как позирам пред тебе изкуство...
И те моля - детето поне до обяд
от прегръдката си да не пускаш!
До поточето падам на колене,
за да Ти преведе - "Алилуя"...
Вдъхновявам върбата - венче да сплете
от косите си в мойте с целуване.
Днес те виждам! Не само поетите, знам -
отпразнуват такова проглеждане...
Ти слънцееш, ти топлиш, ти с обич си там
и спасяваш ни в земно притегляне!
Пооглеждам молитвено-тревен килим -
май... небрежно измачках росата!
А детето чете с най-добрите очи
покрай нас твойта азбука свята!