автор: Azer

Иска ми се да не беше влизал в мен,
и аз да не бях влизала…
Сега познавам ребрата ти, дробовете ти,
въздухът как свисти, как се накъсва,
когато си върху мен
или под мен.
Заоблям се като яйце,
отглеждам под белтъка любовта ни,
чета й книги и показвам котки,
които са ми симпатични.
При тебе със симпатии не става.
Или ще те боля като порязано
или ще съм меда върху филията ти.
Кога ми каза – стой до мен.
Кога изрече – ще ти вдигна къща.
Чергарски чувства водиш ти
и в планината ги изпращаш.
А корабите тръгват да пътуват вече
останали без котва…