автор: Sport21

"Къде"... "С кого"... "До колко"... "Да не би"...
Не ми вини досадните въпроси,
задавани най-вече със очи!
Чрез мама, май от някога ги нося

С молитвено мълчание през ден -
побирам си във стихче и стихии.
И може би в домът ни подреден -
единствено ми трябва лист хартия.

Навярно в бъдното ще съм така -
подлуднала, да бъркам и посоки.
А ти заключвай пътната врата,
че там ще имам страхове дълбоки!

Че там ще чакам мойта дъщеря,
която се прибира от забава...
И може би, говорейки сама -
ще бъда смешна, смешно не разбрана.

Тогава, дъще - видиш ли на вън
склерозната жена да рецитира
пак стИховете си, насред дъжда -
знай, своето мълчание измива!