автор: jan

След дълги години на какви ли не занимания отново посегна към листа и молива. Нарисува кон, после дете, а накрая захвърли листа между тетрадките- там, където беше прозореца и сякаш всичко останало. „Не ми се рисува, пише ми се“, каза тихо й дояде остатъците от храната на Ема, от която имаше едно дете, а второто бе на път. Неговото раждане щеше да бъде събитието на 2027-ма.

....и накрая на деня прописа. Върху задната част на листа- стихове, с които малко подражаваше на Дебелянов...Но нищо...заглавието на поемата бе „Следобедни трепети“..., която Ема научи наизуст, чиито стихове пееше на новороденото. А после нарисува четири куплета и половина, с черен молив, три куплета с червен и един със зелен. Как се рисуват куплети?.... е не знам! Да се срещнем с този симпатичен човек й да го попитаме!