Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 442
ХуЛитери: 2
Всичко: 444

Онлайн сега:
:: wingless
:: lubara

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗавръщане
раздел: Фантастика
автор: Mommy_Shark

Какъв е твоят талант? Ако си го открил, си истински щастливец, ако все още го търсиш и дори се питаш дали притежаваш някакъв, значи щастието ти предстои, защото всеки се ражда най-добър в нещо. Ето, например, раждаш се някъде из ширините и дължините земни, поемаш дъх и ревваш – едни го правят оперно, други - някак по-поетично, трети - като майстори по тръбите, сифоните и каналите,...
някои измрънкват еротично, други – кавгаджийски, лъжливо, художнически, по военному… Всеки си грабва таланта още с първия вдишък и си го ползва. Или просто го похарчва, гонейки себеосъществяване на някакъв друг, който не притежава.
Беше кристален летен ден, от онези с тихите градски улици, опразнени заради отпуските, със самотните тротоари, не стенещи често от маршируващи копита на истерични офисни служители, с чуващите се най-после птици и по-зеленото зелено на тревата. За жалост в родилното отделение на болницата също беше почти пусто – нямаше ги тълпите студенти, а лекарите го бяха ударили на обедна медитация. Точно тогава докараха родилка, която добре че каза за какво е дошла, защото щеше да мине доста време преди да установят от какво са болките ѝ. И не поради некомпетентност, ами беше толкова слаба и безкоремна, че никой не би я заподозрял в родилност. Водите ѝ бяха изтекли отдавна, а контракциите ѝ блъскаха със силата на женска мигрена на прага на неприятен секс с благоверния.
Сестрата откри дежурния лекар и регистрирането на мъките по раждането започнаха. Всичко, което последва, може съвсем спокойно да откаже повечето дами от идеята да се размножават. На финала, сред изобилие от кръв, лимфа, съсиреци и нечистотии, се показа малко красиво създание, което беше залято с какви ли не течности за дезинфекция, а когато проплака, гласчето му звучеше някак… чисто, изпрано, даже имаше наченки на колосаност.
Нарекоха момиченцето Миранда.
Вбесяваше се непрекъснато – или от мърлявщината на околните, които цапаха безобразно, или от факта, че никой не оценяваше талантите ѝ. А те бяха толкова много… според нея.
Днес се беше подготвила добре – облечена според всички правила на бизнес етикета, имаше съвършеното СиВи, готовност да изпълни всякакви ПиАрски тестови задачи. Знаеше, че този път няма какво да я спъне по пътя ѝ към поста в банката. Миранда изпъна строгото си сако, приглади сивата пола и влезе със стегната крачка в кабинета на човешки ресурси.
- Добър ден! – поздрави учтиво и зачака покана да седне.
- Здравейте, Миранда – усмихна ѝ се учудващо ведрия ѝ облечен неглиже млад мъж, който седеше зад бюрото. – Надявам се не възразявате да говорим на “ти”, все пак кандидатствате за длъжност в банката, която предполага широка скроеност – добави заговорнически той.
Миранда се почувства изключително нелепо в мишия си, тясно скроен костюм, сива и безлична, като пластмасов манекен за излагане на конфекция. Реши да спаси положението, като свали сакото и запретна ръкави, за да се видят татуировките ѝ. Това, обаче съвсем влоши нещата.
- А, имате татуировки! Не се ли страхувате, че могат да ви докарат рак на кожата? Аз лично съм противник на тези… картинки и участвам в кампании за забраната им. - на един дъх изстреля момчето от “Човешки ресурси”, а после по-тихо додаде - Баща ми си отиде от рак на кожата и това промени целия ми живот!
“Е не!” – помисли си Миранда, но нямаше намерение да се отказва от шанса да направи добро впечатление. Придърпа само ръкавите си и седна. Погледът на мъжа срещу нея, обаче, вече беше друг - приятелската нотка беше отдавна изсвирена.
На излизане от банката тя за първи път си позволи да хвърли нещо на земята. Настъпи го с безнадеждно сивата си ядовита обувка и баджа с надпис “Посетител” изстена. Само след няколко крачки, обаче, младата жена спря и се обърна. Не понасяше боклук. Върна се и с отсечени движения натика пластмасовия пропуск в коша. След този ужасен ден само една мисъл я радваше – че ще се прибере и ще лъсне цялата къща до блясък!
Отново беше дошла есента и Миранда се надяваше да спечели големия конкурс за слогън*, който бяха обявили от банката, на която искаше да стане ПиАр. Очакваше мейла от там с нетърпение, още повече, че до финалния трети етап щяха да допуснат само трима копирайтъри. Работи много дълго, за да достигне до тук, да я оценят. И стана – беше една от избраните! В уречения ден се яви с конкурентите си. Искаше да грабне вниманието още с първия поглед, защото смяташе, че изглежда безупречно – уверена, красива, внушаваща чувство, че е най-компетентната и подходяща за тази работа. Поканиха ги да седнат около огромната за трима стъклена маса. Тогава, точно когато даваха финалната задача, погледът на Миранда падна върху ужасното кално петно на черната ѝ лачена обувка. Недопустимо! Ами сега? Какво ще си кажат всички… И докато всички тези мисли преминаваха през главата ѝ, започна финалния тест, а тя дори не чу заданието. Изведнъж осъзна, че другите вече пишат, усмихват се зад екраните на лаптопите си. Явно имаха много идеи, а Миранда стоеше стъписана, неразбираща и отчаяна заради петното, което развали всичко.
- Извинете, бихте ли повторили задачата? – чу се да казва отчаяно тя.
Всички в стаята се извърнаха да я погледнат – едни с насмешка, други с недоумение.
Край! Беше си обещала, че ако не стане и този път, спира с опитите да пише слогъни, да подготвя копита, да бистри рекламни стратегии, край с мечтата да бъде ПиАр.
И спря.
Миранда не беше щастлива и това се дължеше на факта, че не постигна мечтата си да работи каквото си мислеше, че умее. Омъжи се, роди три деца на прекрасния си съпруг, шеф на кредитен отдел в “любимата” ѝ банка, и стана домакиня. Водеше и взимаше децата от училище, плуване, езда, от уроци по риторика, математика, освен това готвеше, поддържаше къщата в перфектен вид – блестяща, красива и стилна. И всичко вършеше сама, защото не можеше да си представи, че чужда ръка ще докосне нещо в нейната крепост, ще я почиства криво-ляво, ще сгъне или изглади някак си прането, ще се движи без отношение и сърце в нейните владения.
Една сряда, точно когато по график переше хавлии и кърпи, Матю, вторият ѝ син, се обади от училище, че е паднал в кална локва. Трябваше веднага да го преоблече, защото знаеше че той държи на перфектната чистота колкото и самата тя. Миранда метна една съвършено изгладена училищна униформа в колата и се изстреля към училището. Погледна часовника, за да види с какво време разполага докато започнат часовете. Трябваше да натисне газта и да загърби правилата да се движи винаги според нормите. 
Не продължи дълго, защото на следващия завой съдбата ѝ беше подготвила засада – тежкотоварен камион с полузаспал, дрогиран от проблемите си шофьор. Миранда дори не разбра какво стана – как ръждивата броня на камиона се вряза в нейната врата, която се вгъна за части от секундата и я притисна. Не видя кръв, само някой изгаси всички светлини, а звукът от удара остана някъде далече, сякаш отнесен от див пустинен вятър. Всички цветове, аромати, форми останаха някъде долу, под нея, сякаш беше астронавт, гледащ отдалечаващата се Земя. И там, на нея, на няколко пресечки от училището на нейния Матю, видя смазана от едната страна кола. Нейната.
И само за миг разбра, че тя е вътре. Така де, тялото ѝ, защото нямаше никакво съмнение, че тя - Миранда беше горе, а това долу е някакъв неин аватар. Точно в този момент, обаче, си спомни, че кърпите и хавлиите я чакат изпрани и центрофугирани, за да ги простре. В мивката имаше две чинии, една чаша и малка виличка за миене, а сина ѝ я чакаше да му занесе чистата униформа. Беше недопустимо да не се яви! Нямаше как да не оправи тези неща. И в гърдите ѝ се надигна огромна сила, като невиждано цунами, което я запрати обратно надолу. Много години на този ден, всъщност всички оставащи му, аватарът на Миранда отбелязваше като рождени за новото начало. Жената разбра какъв е таланта ѝ и започна да го ползва. Основа компания за почистване “Като у дома”, която поддържаше жилищата на много известни личности, а бизнеса ѝ се разрасна на няколко континента. Миранда сама одобряваше всеки един от служителите си след кратко интервю. Сред ключовите въпроси, които задаваше на кандидатите бяха: “Бихте ли умрели, за чистотата?” и “А, бихте ли се върнали от мъртвите заради нея?”.
На същата ключова дата за Миранда, някъде в Австралия, едно момче, което се беше удавило в басейн, се върна от мъртвите. И основната причина беше, че има недописан разказ, който беше започнало през обедната почивка в офиса за финансови консултации.


Публикувано от anonimapokrifoff на 08.08.2019 @ 08:28:30 



Сродни връзки

» Повече за
   Фантастика

» Материали от
   Mommy_Shark

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

31.07.2021 год. / 06:53:43 часа

добави твой текст
"Завръщане" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.