автор: osi4kata

Като рижаво коте се галят в лицето ми
сноп лъчи от невярното слънце на зимата,
то наднича отвън, иззад тънките плетки
на дантелени облаци, декорирали синьото
на небето. Небето - тъй неистово светло,
сякаш извор в сърцето на летни миражи,
сякаш порив в душите на зимни човеци
и надежда, че има какво да си кажат.