автор: pastirka

Искам да почина в съботния ден.
Сядам на шезлонга. Ежко е до мен
легнал във водата на един дюшек.
- Не на гръб, щураче, на корема мек!
Слънчо му се смее и със птичи грак
гларуси облитат нашия юнак.
А пък двете чайки гледат от брега,
сякаш му завиждат с мъничко тъга.
Маймунякът Тошко вперил е очи.
Да, и той завижда, в погледа личи.
Ежко непослушен, лапичка ми дай,
искаш със бодлите да ме боцнеш май.
Спукаш ли дюшека, ще се озовеш
мигом във водата. Как ли ще гребеш?
И спасител няма тука на брега.
Знай, щураче малко, туй не е шега.
Докато умувам що да сторя аз,
някаква вълничка дръпна го и... Прас! -
спука се дюшекът. Ежко не разбра
как белята стана. Дъното прибра
този непослушко...Ти не се плаши!
Помощ той получи, нищо че сгреши.
Тошко във водата хвърли се и как,
не разбрах, изнесе нашия " юнак".
Всеки заслужава в трудния му час
да помогне някой тук измежду нас
и щастлив да бъде приказния край.
Но от тази случка ти поука май
трябва да си вземеш. И да разбереш -
никога не трябва като този Еж
да си неразумен в морската вода,
да не те настигне същата беда.