автор: Redrose

Лекувам се от теб като от болест.
Лекувам се и знам, ще издържа!
Лекувам вцепенената неволя,
събирам късчета от счупената си душа.

Лечението как ще повлияе,
дали и счупеното ще се залепи..
Въпросче имам - колко време трае?
И каза Болката:
- С часовник пясъчен мери!

Обръщам го и чакам
облекчение,
а пясъка струи и се топи.
Дали да търся другаде спасение
кажи де, хайде, с мене поспори...

"Лепило нямаш, но пък имаш камък"- дочува се на Болката гласа.
- Какво да правя с него?
"До основи, разбиваш всичко
и строиш от пепелта! "

- А ако не стане? - питам с недоверие
- Ще стане! - отговаря тя.
- Рецепта дай ми за спасение!
"Рецептата е в твоята душа!"

- Ела, върни се тук, да поговорим...
- Бързам - тихо отговаря тя
- Като те няма теб с кого ще си говоря?
- Пусни ме - каза тя и отлетя.

Огледах се наоколо,
от Болката
не бе останала следа,
прозореца затворих и помислих си,
какво пък.. ще дочакам пролетта.

Кога лечението ще достигне края си?
Човъркам аз, а Болката мълчи..
Ще пробвам с билкова отвара за душата си,
пък ако не стане ще си кажа:
- Потърпи!