автор: ElenaZelena

Светло е. Не обичам да пия по светло. Прахолякът танцува без музика, чашите са мръсни, барманката е уморена и кръговете под очите ѝ хвърлят мътни сенки върху дървения барплот, денят дълбае бръчки около устните ѝ, мотае шубраци в косите ѝ, боядисва в червено белега на лявата ѝ скула.
Ставам на 37 години. Прекрасна възраст да се напиеш. Не си прекалено млад, за да изпадаш в ненужна еуфория, нито твърде стар, за да философстваш прекомерно над чашата с водка.
- Още една – казвам на момичето с белега. Тя налива апатично, пуска две ледчета и резен лимон и плъзга чашата към мен. Тук винаги идвам сам. Броя резките, издълбани от времето, препрочитам за стотен път: В+L=LOVE; Nirvana; Pirin SS; Теди, обичам те!; прокарвам пръсти през спомените, отпечатани върху бара и мисля за миналото. А денят е там, отвън, дебне ме, да изляза с неуверена походка и размътено съзнание, чака ме, отмъстителен като стара курва, която са изгонили от бардака. Светло е. Тъмните души се страхуват от светлината. Прекалено откровена е, блага и разголваща.
- И? – пита момичето с белега. – Какво стана после?
Разказвам ѝ стара история. От времената, когато еуфорията все още ме тресеше. Подхващам наново:
- Тя беше най-лунното момиче, което съм срещал. Обичахме се само вечер. Като вампирите. През деня събирахме енергия, която пилеехме през нощта.
- Пияници - казва ми тя.
- Пияници… - повтарям аз. - Аз пиех от нея, тя от мен. Когато си тръгна, пресъхнах като мъртво езеро. Оттогава пия алкохол. Не намерих друга като нея.
Тя се усмихва криво. Сваля ластика от косата си, прибира разпилените кичури и връзва висока опашка. Кръговете под очите ѝ изсветляват с наближаването на нощта.
- Искаш ли да пием един от друг? - питам я. Тя ме поглежда уморено. Виждала е такива като мен, слушала е досадните им истории, отхвърляла е баналните им свалки, смяла се е на глупавите им шеги. Белегът ѝ е станал розов, чудя се дали ще избледнее съвсем по-късно вечерта.
- Аз съм слънчево момиче – казва ми. Мога да обичам само през деня. Нощите ми са посветени на пияниците. А те не могат да обичат.
Отпивам от водката. Ставам на 37 години. Прекрасна възраст да се самоубиеш. Живял си достатъчно, за да се мразиш и ти предстои достатъчно, за да си отчаян. Само дето все още е светло. Не искам да се самоубивам по светло.