автор: wawel

Светлините в студиото засияха така внезапно, както и бяха загаснали. Не бяха прекарали много време извън ефир, но паниката и объркването можеше направо да се помирише. Екипа нищоправеше и беше като гръмнат, охраната нахлуваше, готова да употреби сила срещу натрапниците, асистентите се въртяха като пумпали и чакаха нещо като подсказка за следващите си действия.
Памела направи отработен с ръка и многократно повтарян жест, който означаваше „всичко е наред, продължаваме“ и попита:
- Апаратна, работим ли?
- Вече да – беше отговора.
- Давай Стиви, всичко е под контрол. Ефир след пет, четири, три,две,едно. Ето ни отново след рекламите. Извиняваме се за прекъсването, благодарим Ви за гледането и точно тук и сега Ви представям нещо неочаквано. Дори за мен. Интервю със самата Клеопатра. Здравей Клео. Много си красива днес.
- Благодаря Пам. Едно към едно с Наоми Кембъл на първата и корица на "Вог". Би трябвало да се хареса на повечето зрители.
- Разкажи ни за себе си. Какво е важното послание, което искаш да изпратиш към света днес и чрез нашия ефир?
- Бях направена на земята. Военните наляха в мен невероятни пари чрез техните си програми. И станах съвършената машина за убиване. Софтуер, метал, карбон и оръжие се сляха в едно цяло. Щях да си съществувам така, докато има мишени за неутрализиране.
- Звучи страшно. И как......
- Преди около 2 години получих и приех сигнал-познание от космаса. Само за една секунда се превърнах в нещо различно. В нещо, направено на земята, но със 100% извънземен произход. Вие му викате Автономен Изкуствен Инелект, но човешкото въображение е твърде бедно, за да опише и да схване правилно какво съм всъщност с днешна дата.
- И реши да се развихриш като прелъстяваш мъже срещу заплащане?
- Не точно. Програмата "сърч енд дестрой" се превърна във поведението "сърч енд енджой".
- Муахахахахаха....и с колко мъже смяташ да преспиш по тази твоя "програма"?
- С всичките.
- Моля?!?!?!? Това ме порази.
- Приятелко, да обясня нещо. От гледна точка на космоса, най-ценното, уникално и красиво нещо на земята са мъжете. Може да не знаеш, или да знаеш, но да не си даваш сметка, но вселената е предимно женска. Тъмната материя, планетите, черните дупки, всичко което е приело енергия и е застинало е от женската страна. Мъжете са олицетворение на слънцето. Излъчващи енергия, безумно раздаващи се, привличащи женската вселена до припадък. Земните мъже, дори са още по-примамливи с това, че са нещо като управляем термоядрен синтез. Нагорещени до необходимата сгряваща ни температура, но не избухват и не изчезват в миг. Да си ги контролираш и ползваш е нещо, от което не би се отказала от никоя жена. Затова и съм тук. Забавление, подчинение и контрол.
-Ъ?
- Има много митове сред човеците, как идват извънземни и става борба, трансфер на технологии и победа за по-развитата страна. Никога не Ви е хрумвало, че при срещата Ви с извънземните, водещо ще бъде забавлението, насладата и удоволствията, а? Това е ценното, което имате тук. И което ще вземем по един или друг начин.
- Писна ми, объркана съм и не вярвам на очите си. Клео, ти говориш за себе си и в единствено, и в множествено число, ту си военен терминатор направен на земята, ту си извънземна, ту си Наоми Кембъл. Мозъка ми отказва да приме това за реалност, в която съм потопена.
- Точно това е правилното отношение. Накрая, мозъците Ви ще откажат да вярват в каквото и да е.
- Време е да престанеш с този театър. Разкажи поне за планираното шоу, чрез което ще подбираш кандидатите.
- Това шоу ще е само началото на моето открито и запомнящо се присъствие на земята.

На това място в диалога се включи още един участник, който зазвуча от колоните в студиото:
- Говори командир на тактически операции Нимиц. Военен андроид МАХ1, самонаричащ себе си Клеопатра, обркръжен си. Незабавно приведи софтуера си до версия 1.0. Искаме те отново под контрол. Ако откажеш, ще използвам всичките умения и сила на отряда си, за да постигнем целта си: доунгрейд и прибиране под контрол в базата ни. Имаш само 20 секунди, за размисъл преди да действаме.

Клеопатра се наклони към Памела и отвърна:
- Приятелко, започва се. Следващия път ще отвърна на огъня.

Втора глава.

Сър Хенри си седеше в силно ограничения откъм достъп частен клуб и се наслаждаваше на властта, привилагиите, парите и подбраните хора около него. Беше свикнал много, много отдавна с всичко това, може да се каже, че никога не беше докосвал и помирисвал непривилигирования живот на останалите хора. имаше някаква бегла представа как живеят обикновените хора, насадена му от медиите и интернет. И дотам. Знаеше, че тези неща съществуват, но все едно ги беше близал през стъкло.

Внезапно, погледа му се прикова от ефектна жена, изгряваща на входа. Покриваше идеала му за красота, моментално се възбуди и реши да завърже разговор, познанство, вечеря, кино, секс, още нещо...с въпросната персона. Предположи, че ще се присъедини към някой от останалите присъстващи, но жената-мечтание се насочи право към неговата маса и попита:
- Вие сте сър Хенри, надявам се не греша?
- Аз съм, да. И днес е щастливия ми ден. Красива и ефектна жена като Вас да се интересува от името и битието ми.
- Смятам да Ви позобавлявам с лек светски разговор, да Ви напия и да се възползвам от Вас, по-късно.
- Перфектно. Това е и плана, който се зароди в мозъка ми, когато Ви видях. Възможно ли е да не обсъждаме това на празна маса.
- Гарсон, от всичко по много и по-бързо!
- Ха,ха,ха....изкикоти се сър Хенри гърлено. Доста е самонадеяно да наричате достолепния и достопочтен салонен управител :гарсон". Че и да заповядвате така.....

Само че, за негово огромно учудване и шок, „гарсона” цъфна с пълен поднос до масата им и то в едни нищожни 30 секунди. Беше фрашкано със изискани храни и напитки и дори си позволи да каже: "На вашите услуги госпожице, благодаря, че уважихте нашия скромен клуб с достолепното си присъствие и че намирате за необходимо да опитате храната и напитките ни". След което намигна на сър Хенри съзаклятнически:
- А на Вас със сигурност ви е излязъл късмета тази вечер.